„Във всички творения на природата има нещо за възхищение“ е казал великият гръцки философ Аристотел, с който сънародниците му са много горди.
Познаваме Гърция от учебниците по история като истинско съкровище на цивилизацията, съхранила множество паметници на културата с имидж на страна на митове, слънце, антични храмове и туристи. За да се убедите в това е необходимо да посетите градове като Атина най-древната столица в Европа, Солун и Кавала, издигнати на знаменитата Вия Игнация свързвала Рим с Константинопол. Месологи, прочут като "свещения град на гърците", заради опълчението им по време на Османското робство. Известен и с факта, че Лорд Байрон е завършил живота си там. Гръцкият архипелаг, който заема 7 500 км от общо 16 000 км плажна ивица. В Гърция има 6000 острова, всичките разположени на Егейско и Йонийско море, като само 227 от тях са населени.
И така...Попаднал в 5-милионният мегаполис Атина човек се сблъсква с една от най-невероятните плетеници от хора и култури. Древният Акропол се извисява над самият център на модерната европейска столица, където едновременно можете да усетите от духа на всички епохи. Смесицата от всевъзможни раси, епохи и нрави, къде по-европейски, къде по-ориенталски и всичко това комбинирано с невероятният средиземноморски климат и лазурносиньото море създават неповторим облик на иначе изключително пренаселеният и динамичен град. Атина е основана през пети век преди новата ера, няколко хилядолетия след изграждането на Филипуполи (днешен Пловдив), който тогава е носело името Евмолпия. Легендата гласи че когато дошло време да се избира име и покровител на града всички олимпийски богове били поканени на високия хълм където днес се издига Акропола. Всеки един дошъл с дарове, но накрая старейшините се спрели на богиня Атина. Тя дала на хората маслиновото дърво и мъдростта. Нейните дарове били оценени най-високо и станала кръстница и покровител.
Днешният атинянин е човек горд с миналото на града си, с древната цивилизация и култура, и живее с убеждението, че именно Атина е майка на демокрацията, изкуствата, философията и какво ли още не. Човек, за да усети Гърция трябва да забрави надменността и ниското самочувствие, да бъде сърдечен с хората, които му отговарят със същото. Да изпиеш чаша узо или ракия в някоя кръчмичка е символ на съпричастност и приятелство.
Стъписването е първата реакция на българинът попаднал в този човешки водовъртеж. Улиците са многолюдни и буквално претъпкани. Има хора от цял свят. Шумът от уличния трафик е невъобразим, а софийските задръствания са направо жалки в сравение с автомобилното цунами в гръцката столица, което е нечовешко въпреки ограниченията за влизане в центъра на града. Все пак ако решите да се движите с кола можете да паркирате на един от намиращите се почти на всяка крачка многоетажни паркинги, където цената е от 5 евро за цял ден до пак толкова на час. Хубаво е да спазвате и правилата за движение, тъй като всяко своеволие ще ви косва солено. Глобите за шофиране без колан са 300 евро, пресичане на червено 700 евро, а лукса да подкарате колата си леко пийнали от 1200 евро че и нагоре.
Другият шок идва от цените. Докато в Родината едно прилично кафе можеш да изпиеш за лев-два, то тук трябва да си приготвиш поне 4 евро за любимото на гърците разхлаждащо фрапе. На централният атински площад Синтагма, тъкмо пред Парламента и току под един от най-скъпите хотели на Балканите „Сейнт Джордж ІІ” за тези пари можеш да се насладиш на чаша ароматно гръцко кафе поднесено с кана леденостудена вода и сладкиши или локум, които получаваш като бонус към кафето. Алкохолните коктейли са около 6 евро.
За разлика от България всички тези екстрички са ти подарък от заведението. Това важи и за храната. Където и да седнете да похапнете сервитьорът ви носи веднага кана с вода и панер с хляб. Те са задължителни и не се плащат. Много често в ресторантите десертът също е безплатен. А можете да хапнете евтино и на някой от хилядите дюнери наречени „гиро”. Едно такова удоволствие струва 1-2 евра и повярвайте е невероятно вкусно. За разлика от нашенските дюнери, тези тук се правят с няколко вида месо, като свинското е най-застъпено. А популярните шишчета сувлаки можете да изядете и за 80-90 цента бройката. Друго което гърците обожават са печените агнешки ребърца „пайдаки”, които се топят в устата. Като цяло двама души могат да обядват евтино за около 20-30 евро. Преди да изберете място за обяд обаче трябва да знаете че колкото по-близо до крайбрежието се намирате, толкова по-високи са цените и разликата е в пъти. Ако да кажем обилно хранене в близък до центъра квартал ви излезе около 50 евро, същото нещо в крайбрежна таверна насами плажа ще ви струва вече около 100-150 евро. След като сте в Гърция обаче, ние ви препоръчваме да опитате вкусно приготвената морска храна. И никога не се притеснявайте за качеството й. Винаги е прясна, а сервитьорите работят само в стил „бегом”. Няма да ви се налага да чакате часове за поръчката, сметката и така нататък, все неща, които безкрайно изнервят в нашенските заведения. Гърците работят усърдно без да си дават зор. Обслужват туристите с известна доза фамилиарничене, което не е типично за европейците, но да не забравяме, че са балканци като нас.
Нощният живот е другото нещо с което се слави Гърция. Имаш чувството че тук никой не спи. Тъкмо свършва работният ден и се прелива в нощни забавления без видима граница. Таверните, кафенетата, клубовете и дискотеките са хиляди и задължително претъпкани с народ. Все пак ако искате нещо „по-гръцко”, идете на бузуки. Там стълкновението е огромно. Събират по над хиляда човека, а входа е около 15 евро за бара, като в това е включено едно питие. Резервацията за маса обаче е доста скъпичка и ще ви излезе около 200 евра, че и нагоре. Повечето хубави бузукита се по крайбрежието и в тях задължително наживо пее някоя от гръцките суперзвезди. Публиката се замеря с тонове цветя. Чинии обаче от доста време не се чупят. Ако и това не ви се прави, просто идете на плаж. Има безплатни, но си струва да посетите някой от платените в тузарските квартали Глифада, Вула и Варкиза, където за около 5-6 евро получаваш чадър, шезлонг и постелки, както и сервитьор, който винаги е на разположение. По-тежкарските плажове едва ли са за джоба на нашенеца. Там входа започва от 15 евро нагоре. До там се стига по живописния крайбрежен булевард „Посидонос” кръстен на богът владетел на океаните. Разбира се задължително е посещението но Акропола и живописните кварталчета в подножието му Монастираки и Плака. Входа е 12 евро на човек и не е зле да си носите вода.
Средната заплата в Гърция е около 1200 евро, но това не са достатачно пари, за да си правиш каквото искаш. Цените на гарсониера или двустаен апартамент започват от 350 евро за центъра, но това за разлика от България е най-евтиното място за живеене. Тук се настаняват предимно имигранти и гастарбайтери. Всеки уважаващ себе си човек предпочита да живее в престижните квартали. Старата аристокрация си е заплюла елитния Кифися. Квартал с много зеленина, която иначе е кът в Атина и се намира в полите на планината. Подобно на нашите Бояна, Симеоново и Драгалевци. Там цените за същото това жилище са между 500 и 1000 евра на месец. Същото важи и за крайбрежните квартали от рода но споменатите вече Глифада и Вула. Цените за закупуване на недвижим имот в гръцката стоица могат да ви спрат дъха. Най-ниската за която се сещаме е над 2000 евро на квадратен метър. Горна граница май няма, но прилично жилище в хубав квартал е поне 3000-4000 евро на квадрат.
Подобно е положението и в Солун. Другият милионен гръцки град и много близък до сърцето на нашенеца. Той е не по-малко древен и скъп. Кръстен е на сестрата на Александър Македонски, чийто огромен паметник можете да видите на на брега, току под култовата Бяла кула. Както е известно Солун е особено скъп на нас българите и е свързан доста с нашата история. Напоследък се превръща и в модна дестинация за шопинг за населението от Югозападна България. Това което казахме за Атина важи с не по-малка сила и за Солун. Цените са почти същите, а някъде дори и по-високи. Разположен в живописния залив Терми, градът пленява с белотата и красотата си. Това е най-голямото търговско пристанище в региона. В никакъв случай не пропускайте да изпиете едно кафе на крайбрижния булевард Никис, под палмите и портокаловите дръвчета. Ако имате повечко пари в джоба можете да посетите и скъпарската улица „Цимиски”. По протежение на няколко километра се редуват магазини и бутици от всички световноизведни марки и дизайнери. Тук цените са солени, но ако хванете сезонното намаление (което върви и в момента) можете да се сдобиете с модна дрешка на сносна цена. Ползвайте градския транспорт или такси. Цената на билетчето е 80 цента а таксито ще ви вози за 32 цента на километър като минимума е 2,50 евро. Трябва да се отбиете и на площад „Аристотелус”, където архитектурата е почти ренесансова а от двете страни на площада в уличките се намира уникалният солунски пазар с неповторима атмосфера и екзотични стоки. Нищо общо с Женския пазар в София. Е поне не ти продават кисета за баня. Най-много румънска баба да ви продаде кутия цигари за 1 евро или рускиня „оригинален парфюм” за 3.
Цените на имотите тук са малко-по ниски от тези в Атина, но съвсем не е евтино. За 400-500 евро можете да наемете сносен апартамент, стига да не е в тузарските Панорама или Каламаря. В последния квартал ако решите да купувате имот ще трябва да си приготвите поне половин-един милион евро.
Българското нашествие в южната ни съседка в последните години наистина е голямо. Офертите за 7-дневна почивка варират от 140 до 200 евро на човек. Ако решите да нощувате в хотел на някой от приказните острови Миконос, Сандорини, Крит и т.н., обикновено нощувката стартира от 50 евро на вечер. Частните квартири не падат под 15 евро. Тръгнете ли с кола, не се презапасявайте с гориво, защото в Гърция то може да ви излезе и по-евтино. За разлика от българските, гръцките пътища са без дупки и асфалтирани дори до последната селска къща. Магистралите през нощта са осветени, а междуселските артерии са с фосфоресциращи знаци по асфалтовата разделителна линия.
Задължително е да отбележим, че религиозните празници и традиции са фамилно задължение за всички гърци. Горди са, че пазят културата си, която е част от живота им. Те са може би най-религиозния и най-анархистично настроен народ, но с чувство за хумор и от малкото членове на Евросъюза, които умеят да се забавляват.
„Двама приятели разговарят: Какво чувство изпитваш, когато се прибереш в къщи и жена ти те посреща с усмивка от вратата, маджата е сготвена, а ризите ти са изгладени-пита единият. - Че съм влязъл в чужда къща-отвръща другия.”
Та ако съдим по тоя гръцки виц, май много разлика между нас няма и различията доколкото съществуват са само в съзнанието ни. Бог е създал света без граници.
в. „Български новини”-Атина
Заглавие: За да усетиш Гърция 
Вто Сеп 02, 2008 1:08 pm
Браво,Меги........мерси за статията,превъзходна е,пиши повече за Гърция,радвам се.....ще....да чета!!!!!!!!!!! Урагана
