Емигранти
Беломорските изгреви
с гръцко сиртаки.
Емигрантските вечери
в духа на Сервантес.
Разпилените въглени
- на опожарена земя.
От бурният вятър
- над зелени поля.
Чеда на България,
- живеeте вие с мъката,
на прокудени малки деца.
С горчивия залък във чужда страна.
С чужда история и чужда мечта.
Заспивайте Вие със мъката,
за любимата –ваша страна.
Къде е просторът на онази шепа земя…?
Къде е чешмата на двора…?
Туп-туп,туп-туп -.отброява
сърцето самотните мигове,
във вашите сърца- под чуждо небе
и в чужда земя.
Пийте за нея - за вашата родина.
И няма значение, че наливате узо,
а пийте сълзи.
Такъв е живота,това е съдба.
Пейте за нея - за онази гора,
която” мирише на младост”…!
Проронете сълза-от наранена душа.
Но не губете - ключа към дома…!
Прости им - Родино…!
Салюте - богиньо…!