Възнамерявах да пусна това в темата за най-загадъчните болести, но - едно, че е твърде дълго и, друго, че излиза от тамошната проблематика - реших да го сложа в нова тема. Поводът е едно лично преживяване, както и разговорите ми с един познат лекар. Аз самият не съм медик, но виждам нещата по този начин.
Фармацевтичната промишленост толкова бързо се развива, че възниква въпросът: кой ще ги купува всичките тези лекарства? Много лесно, ако няма купувачи, да ги създадем. С всякакви дребни и едри хитрини започнаха да убеждават практически здравите хора, че не само им е време да се лекуват, а направо и категорично е необходимо.
Механизмите, до които прибягват компаниите и мащабите на тяхната дейност направо обсебват цялата медицина, от клиническите изследвания до научните списания, медицински конгреси, просветителски кампании и пряка и скрита реклама.
Маркетинговите стратегии основно опират до "създаване " на нови заболявания - от холестерин до хипертензия, от депресия до женска полова дисфункция. Благодарение на някои, достатъчно спорни изследвания, се появяват здравни проблеми, чиято острота е силно преувеличена.
Например преди няколко години започнаха да повтарят, че една трета от населението страда от психически заболявания, депресии и т. н. И го повтаряха, докат практически всички го повярваха. Още повече, има си множество доказателства, основаващи се на съответните изследвания. Изследвания, впрочем, поръчани и финансирани от фармацевтичната промишленост. Типичен въпрос: "Случвало ли ви се е да изпитвате тъга и апатия повече от две седмици тази година?" И този въпрос се използва като един от диагностичните критерии. Положителният отговор се отмята в раздел "депресия" и в крайна сметка такива роднини се оказват цяла армия.
Друг трик. Например, намаляват се праговете на нормалното ниво на определени параметри: холестерин, артериално налягане, гликемия - и броят на болните се удвоява и утроява автоматично. Като провеждат поръчани изследвания и анкети, фармацевтичните компании получават планираните резултати. После тези резултати се разпространяват и легитимират чез научните конгреси посредством подбор темите на и платени участници-лектори и докладчици. От тези форуми фалшивите, по същество, данни попадат в сериозните медицински списания, монографии и пр.
Медиците вземат участие в такива симпозиуми, следят литературата и си мислят, че получават научна информация, подготвена от специалисти. Всъщност тази информация е обусловена от икономически интереси.
И накрая на здравия човек му се внушава, чрез реклама или след изследване, че има някаква патология, каквато всъщност няма. Ярък пример е целулитът. Нарочно наименованието му е подбрано да звучи като болест ("ит" означава възпаление), но възпаление няма. Има само излишък от подкожна мазнина. И човек започва да се лекува с масажи, кремове, таблетки за отслабване, даже решава да си прави липосукция – истински опасна операция по изсмукване на подкожните натрупвания на мазнини. Пък то е нужно просто да ядеш по-малко, да се движиш повече като се примириш, че такава ти е обмяната на веществата. Да се бориш с това е безперспективно.
Друг такъв пример е остеохондрозата. В действителност това са възрастови изменения в гръбначния стълб, които всички хора над 50 г. възраст имат. Съвсем друго нещо е дисковата херния или радикулитът, но да лекуваш възрастова норма си е направо дивотия.
Като се ползват от това, че народът знае за съществуването на микробите, от екрана на телевизора почват да му набиват в главата оферти с антибактериален сапун и други средства, само и само да стане стерилен. Но ние живеем в света на микробите и всеки ден се сблъскваме с най-различни възбудители: с тях е пълно в устата, по ръцете, в червата. Ако се премахне тази микрофлора, то болестотворните микроорганизми ще се размножат до несметно количество, ще се появят гъбички, вируси и всичко ще свърши доста печално.
Втората страна на проблема: всяка болест може да бъде свързана с всякакъв възбудител. Както се казва: "Инфарктът идва от краставиците защото всеки, който е прекарал инфаркт, е ял краставици". Същото е и с инфекциите.
Хламидии, колибактерии има почти у всеки. Те са част от обичайната чревна флора. Но не е трудно да се убедят здравите хора да губят не малко пари за лечение от тях, а после за повторна диагностика.
Посочете ми поне една баба с диагноза хламидиоза. Няма защото бабите нямат пари за такова лечение – следователно нямат и хламидиоза.
Разумно би било да бъдем по-внимателни към внезапните прозрения на лекуващите лекари. Или, по-генерален и мащабен подход, да се признае, че някои сфери като здравеопазването (или образованието, примерно) са същностно социални и всякакъв вид пазарни отношения да бъдат изхвърлени оттам.
Заглавие: Болестите като индустрия 
Сря Окт 01, 2008 3:18 pm